|
|
Статии
в. 24 Часа, 16 януари 2008г.
Нима България не знае как да рекламира своята визия?
Възможности за по-качествено представяне на страната като туристическа дестинация в Интернет
инж. Георги Филипов, ФИЛ Рекламна агенция
Дата: 14 септември 2007, 16:00ч.
Място: YouTube.com
Клип: 100 % чиста - Нова Зеландия
Времетраене: 2:22 мин.
Гледаемост за 1 седмица след старта: 984 352 потребители
Коментари към клипа: 1820
Какво общо има туристическата реклама на една държава със сайт, в който всеки един човек на планетата с достъп до интернет може да пусне собствено домашно клипче, снимано дори с мобилния му телефон? За много „стратези”, все още мислещи с понятия от преди 20 години - явно нищо, но за прогресивния и млад министър на туризма на Нова Зеландия Дамиен О’Конър - явно много. Стратегията за развитие на туризма на Нова Зеландия до 2015г. е написана в периода октомври 2006 - януари 2007 г. от над 200 консултанти от частния сектор, от специалисти обществени и държавни организации, университети и колежи. В рамките на нейните 60 страници думите „интернет” и „сайт” се срещат 16 пъти, като има точна и ясна концепция как ще се ползват съвременните медии за промоция на дестинацията. За сравнение в „Стратегията за перспективно и устойчиво развитие на българския туризъм за периода 2007-2013 година”, качена на интернет страницата на ДАТ в рамките на 90 страници думичката „сайт” не съществува, а „интернет” е спомената 2 пъти и е сбутана преди „ и др.” без никаква ясна идея как да се използва.
Нека се върнем към примера с клипа на Нова Зеландия. Печелившата формула е следната – клип, изработен от новозеландското студио Weta Digital, носител на Оскар за визуалните ефекти на „Властелина на пръстена” и „Кинг Конг”; договор със закупения от Google преди 2 години портал YouTube за 24-часова промоция на заглавната страница с тримесечно поддържане на брандиран канал за сумата от $US320,000; фактът - за една седмица гледаемост около 1 милион. При това не пасивна, като при излъчване на клип по сателитен ТВ канал, а активна, поискана от потребителя, с много по-реален ефект. „Туризмът на Нова Зеландия бе първи, който прегърна новите технологии, за да сме на една крачка пред конкурентни дестинации”, споделя Джордж Хиктон, изпълнителен директор на държавната туристическа агенция, като продължава: „YouTube е показателен пример, как една малка страна може да използва технологията в своя полза.”. Кампанията продължава с анимирана маорска легенда за млад мауи, акостиращ с малка лодка на бреговете на Северния остров.
Нима България има по-малко легенди, нима културното и историческото ни наследство с 6-хилядна история може да се сравни с това на остров, населен от туземци преди 900 години, нима нашата природа няма своите чудеса, които можем да покажем?! Истината е, че все още не използваме пълноценно всички възможни канали на промоция на дестинация и показваме нашето наследство и природни прелести по един безкрайно скучен и неатрактивен начин. Новият видеоклип на Държавната агенция по туризъм е направен изключително добре със съвременна визия и технически похвати и заслужава да бъде промотиран по подходящ начин.
Какво се оказва обаче – клипът е сложен само на английската версия на сайта www.bulgariatravel.org, който е неподдържан, неактуален, с неатрактивно дизайнерско оформление, с липсващи текстове по менютата, с неработещ вариант на руски език, а на немската версия грешно се появяват и абзаци на български. За каква промоция на България като туристическа дисертация можем да говорим. По-добре да се молим някой да не влезе в сайта, за да не се ”изложим пред чужденците”. Изводът е, че преди да предприемем каквито и да са стъпки към кампания в световното интернет пространство, първо трябва да оправим визията на това, което ще показваме.
Непрекъснато нарастващата огромна роля на интернет в туристическия бранш в края на 2007 година е безспорна и се подкрепя от всички статистически данни и изследвания. Ето няколко факта:
- Статистиката на Forrester Research показва, че 80% от пътуващите по бизнес или ваканция през 2007 г. търсят информация в интернет за дестинацията, която ги интересува.
- 71% от северно-американците са онлайн, като тази цифра до 2010 г. ще се увеличи до 81% . Четирима от десет ваканционни туристи използват търсачки от типа на Google, за да получат максимална информация.
- Последните проучвания на Световната младежка туристическа конфедерация показват, че през последните 5 години директните online резервации са се увеличили от 10% на 50%. Анкета сред 10000 младежи туристи в Европа показва и 40% ръст спрямо 2002 година на средните суми, похарчени за пътуване – 1915 евро, като 1140 евро се заделят за услуги на място.
- Изследване на Forrester показва, че през следващата година се очаква над 51% от бизнес- и ваканционните пътувания да се резервират онлайн..
- Според Euromonitor International онлайн туристическият пазар в рамките на Европейския Съюз в периода 2006-2011 ще се разрасне с 20% и ще достигне 65 млрд. евро.
Всички гореспоменати факти за пореден път показват, че интернет не само в останалите индустрии, но и в туризма е много мощно средство. То не само е сред най-евтините канали за дистрибуция, но и се превръща в средство за генериране на бизнес от първостепенно значение.
Вместо заключение ще разкажа една история от сферата на така наречения „горила маркетинг”. Преди две години в уеб пространството се появи клип, който се разпространяваше в pear-to-pear мрежите, от потребител на потребител. След скандал, фирмата Coca-Cola отказа да е заснемала и въобще да има нещо общо с това. Клипът беше следният: малко момче отива до автомат за напитки, повдига се на пръсти, пуска монета и натиска бутона. От автомата излиза кутийка Пепси-Кола. Пуска втора монета – излиза втора кутийка Пепси. В следващи кадър дават момчето, стъпило на двете кутийки Пепси-Кола, се протяга, за да стигне най-горния бутон. Натиска го и автомата избълва кутийка Кока-Кола. Момчето взема кутийката, отваря я и се отдалечава от автомата, изоставяйки зад себе си неотворените кутийки Пепси. Не бе доказана връзката с компанията Coca-Cola, но клипът имаше много силно рекламно въздействие, не струваше абсолютно нищо, а достигна до милиони потребители с милион пъти по-голям успех, от който и да е рекламен клип, излъчен по телевизията. Изводът е, че най-ефикасните промоции и в туризма, не са най-скъпите, а най-находчивите и ползващите съвременни средства за комуникация – като интернет, например.
в. 24 Часа, 27 декември 2007г.
Младен Младенов
КОЙТО ПОДАРЯВА ТРУДА СИ, УБИВА ПАЗАРА
Във Варна читавите рекламни фирми с истински дизайнери с артистично мислене се броят на пръстите на едната ръка
инж. Георги Филипов е собственик на ФИЛ рекламна агенция, специализирана в туристическата реклама. Повече от 18 години работи в областта на туризма, маркетинга и рекламата. Автор е на туристическото лого на България за периода 1999-2004 год. Паст-президент е на Lions Club Varna, член на Обществения съвет по туризъм към кмета на Варна, на Варненската туристическа камара, на Регионалната занаятчийска камара (медиен дизайн), асоцииран член на Българската Хотелиерска и Ресторантьорска Асоциация и на Българската Уеб асоциация. ФИЛ рекламна агенция е основана през 1995 год. и притежава собствен дизайнерски отдел, фотографска имидж-банка, офсет печатна база, цех за външна реклама, уеб дизайнерски отдел, офиси във Варна и София. Издател на поредицата VIP двуезични книги „Векове-пощи-традиции”, с медали в клас „Литература” от световни филателни изложения. Носител е на Световната награда за качество “Gold star”- Париж 2004.
24ч. – Г-н Филипов, приключи ли новогодишната рекламна кампания?
- За ФИЛ като рекламна агенция никога кампанията по Коледа и Нова година не е била определяща, но не можем и да откажем на редовните си клиенти. За разлика от много рекламни агенции, които живеят от Нова година до Нова година , на варианта “ден - година храни”, при нас няма сезонност. Както е в казармената фраза “работата е винаги много, но за сметка на това постоянно”. До преди 4-5 години имахме и „мъртви”, по-спокойни периоди, но това вече е в миналото и циклите се редуват. През януари-февруари се подготвят туристическите борси в Щутгарт, Берлин, Москва и Киев, март-април подготвяме хотелите и началото на сезона, лятото са текущите туристически обекти, есента са панаири и изложения в България и Европа, старт на календарна кампания за постоянните ни клиенти, зимата е лудницата по клиенти сетили се в последния момент.
24ч. - Има ли нещо по-различно от минали години?
- Всяка година се учудвам, че масово фирмите, дори и големите, се сещат през декември, че в края на месеца свършва текущата година и трябва да раздават традиционните си календари и сувенири. Практика е в средата на декември да се обаждат мъстити бизнесмени и да искат набързо да им се направи най-великия и нестандартен календар, да се намери най-ефектния, но и най-евтин сувенир. Имал съм и случай, в който през март ни поръчаха 12-листов календар за текущата година. Относно тазгодишната кампания – никакви изненади, освен че след емоциите по предизборните кампании, наистина голяма част от фирмите се сетиха в последния момент за новогодишните си подаръци. Добре е, че вече дигиталния печат навлезе масово и себестойността за малки тиражи се доближи до офсета. По този начин можем да реагираме максимално бързо. До миналата година малки бройки работни календари - еднолистни или многолистни, джобни календарчета и т.н. бяха почти невъзможни, а сроковете бяха поне две-три седмици. Сега вече с цифровия печат може да се печатат индивидуални серии от по няколко календара, с прецизен контрол на качеството и да се предаде готовия продукт в рамките на един ден.
24ч. – Регулира ли се вече рекламния пазар във Варна.
- Наскоро ми попадна статистика, че във Варна има регистрирани над 500 рекламни агенции. Всеки гараж или мазе с един компютър, с инсталиран някакъв пиратски Corel или Photoshop се титулува като „рекламна агенция”. Резултатът е ужасния кич, който срещаме ежедневно по витрини, рекламни листовки, плакати, рекламни карета (дори и във вашия вестник). Проблемът е, че и много от клиентите, не оценяват работата на графичния дизайнер и често имам реплики от типа „да вземете да ми спретнете една реклама, че то и аз мога ама нямам инсталиран Corel на компютъра си”. Истината е, че на пръстите на ръката си мога да изброя читавите рекламни фирми с истински дизайнери с артистично мислене във Варна.
24ч. – Как ще коментирате започналата от Adobe кампания за лицензиране на графичен софтуер.
- Преди месец-два Adobe България започна да разпраща писма на крайни клиенти с покана да попълнят анкета дали сайта им е разработен с легален софтуер. Изискваше се да се покажат лицензите на продуктите, с които е разработван. Много от „гаражните” рекламни агенции или самостоятелни разработчици се изплашиха, защото не можеха да покажат лиценз за легално притежаване на софтуера. Истината е, че не хардуера, а имено софтуера е най-голямата инвестиция в бранша. За да бъде напълно лицензно едно работно място се изисква закупуване на системен и графичен софтуер за около 4000 евро. ФИЛ като партньор на Microsoft и дистрибутор на Adobe и Corel за региона изцяло подкрепя идеята да се извади бранша от сивата икономика, но заради поддържането на ниски маржове, много от малките рекламни агенции не могат да си позволят да бъдат изцяло лицензни. Моят апел към колегите е да ценят труда си и да не го подаряват за жълти стотинки само с идеята да хванат определен клиент, защото по този начин не само „убиват” пазара, но нямат и възможност да инвестират нито в техника, нито в софтуер, нито най-вече в хората, които работят за тях. Без силен екип и най-великия рекламист е загубен, защото времето на one-man show вече е отминал.
24ч. – Да кажете някаква положителна тенденция през последните години.
- Това което ме радва е, че сериозните фирми започват да се образоват и да отсяват рекламните партньори, с които работят. До скоро основния фактор за избор на рекламна агенция беше по-ниската цена (за съжаление все още е масово основен критерий), но вече има не само чужди фирми , но и български, които започват да оценяват по креативност, начин на мислене и качество на крайния продукт. Оценява се проекта, а не цената на хартията. Искрено се надявам това да е началото на естествения подбор и оцеляването само на качествените и истинските играчи на рекламния пазар.
|
|